Written by bsradmin on 18.01.2019 in Новини

Ваучерите за храна са социална придобивка със специфичен данъчен статут.

Нормативната уредба по използването на ваучерите за храна, тяхното счетоводно отчитане и данъчно третиране се съдържа в:

– чл.204, 209 и 214 от ЗКПО

– чл. 24, ал.2, т.1, „Е” от ЗДДФЛ

– КСО

Според параграф 1, т.36 от ДР на ЗКПО „Ваучери за храна” са вид книжа за замяна предоставени чрез работодателя на работници и служители, включително по договор за управление. Те са данъчно признат разход на фирмата, съгласно чл.209, ал.1 от ЗКПО до 60 лв. месечно при следните условия:

– договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите не е по малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.

– Данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите.

– Ваучерите са пердоставени от „Оператор” по смисъла на чл.209 от ЗКПО.

Съгласно ЗДДФЛ чл.24, ал.2,т.1, б.„е” регламентиран, че в облагаемия доход по трудови правоотношения не се включва получения доход от ваучери за храна в размер по реда на ЗКПО /60 лв./.

В указание на Министерство на финансите е отбелязано, че разплащането между оператора и работодателя и между оператора и доставчиците не са доставка по смисъла на ЗДДС и ДДС, не се начислява тъй като ваучерите не са стока, а заместващо парите платежно средство. За комисионната, която работодотеля плаща на оператора, както и по отношение комисионната, която оператора получава от доставчика, режима на ЗДДС се прилага по общия ред. Това е така, защото комисионната няма характер на социален разход, а на търговски.

От гледна точка  на КСО, осигурителни вноски не се дължат ако сумата е под 60лв. и компанията отговаря на посочените условия. Осигуровки и данък върху разходите се дължат за разликата над 60лв. и ако компанията не отговаря на допълнителните условия в ЗКПО.

За да се приложи благоприятния режим на чл.209 от ЗКПО, на първо място разходите за ваучери за храна трябва да попадат в обхвата на дефиницията „Социални разходи, предоставени в натура”, дадена с параграф 1 т.34 от ДР на ЗКПО, са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ. Трябва да са достъпни за наети лица. Под „наети лица” се разбират работниците и служители, наети по трудови правоотношения, както и наетите по договор за управление и контрол.

На новопостъпилите работници и служители също се полагат ваучери независимо от възнаграждението при предходен работодател. Няма нормативна пречка да се предоставят ваучери и на лицата през месеца, в който прекратят трудовото правоотношение с работодателя.

За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Макар да са свързани с правоотношението между данъчно задълженото лице и наетите лица, социалните придобивки не могат да бъдат в зависимост от престацията на работна сила. Тяхната цел е да обезпечат потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности очевидно не са в зависимост от заеманата от лицето позиция или отработени дни. Което на практика означава, че и наетите на непълно работно време или 5 дни в месеца имат равни права, като наетите на пълно работно време. В практиката на ВАС, поставена във връзка с казуси, свързани с данъчно третиране на социалните разходи, е налице трайна тенденция да не се третират като социални разходи придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни, които са по скоро факти за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средства за за социално – битово и културно обслужване. Извода е, че не е допустимо размерът на предоставяните социални придобивки да зависи от отработените дни.

За работници и служители назначени по втори трудов договор при друг работодател възниква въпроса, ако и двамата работодатели предоставят ваучери за храна в размер на 60 лв., дали за получените от лицето ваучери по втория трудов договор при втория работодател се дължат данъци и осигуровки, тъй като служителят в един и същи месец ще получи ваучери за храна в размер на 120 лв.

В ЗКПО и ЗДДФЛ, никъде няма изрично регламентирана забрана за получаване на ваучери за храна от двама работодатели.

Всеки един от работодателите е самостоятелно данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1, т.5 от ЗКПО и разходите, които има във връзка с предоставянето на ваучери за храна по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с разходите, които прави друг работодател по отношение на едно и също физическо лице.

Ако са спазени изискванията на ЗКПО в качеството си на данъчно задължено лице, то това е достатъчно основание за освобождаване от данък на социалните разходи.

Във връзка със ЗДДФЛ доходите придобити от физическото лице под формата на ваучери за храна от двамата работодатели на обща стойност 120 лв. не подлежат на облагане, законодателя не е предвидил норма, която да ограничава правото за получаване на ваучери за храна от двама или повече работодатели и да изисква облагането им.

Въпросът свързан със задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е нормативно регламентиран в чл.6, ал.12 КСО, но независимо от тези разпоредби на КСО, относно облагането с осигуровки се съдържа в разпоредбите на наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В чл.2, ал.3 от наредбата се съдържа изключение от правилото, съгласно което осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средства, предоставени под формата на ваучери за храна.

 

 

Счетоводно отразяване:

Съгласно ЗДДС разплащанията между работодателя и оператора не са доставка по смисъла на ЗДДС и ДДС не се начислява, тъй като ваучерите не са стока, а заместващо парите платежно средство.

  1. При закупуване на ваучери за храна

509/други платежни средства / 401 – тип документ без право на ДК

  1. Получаване на фактура за договорена комисионна

602                                        401 / 503

                          4531 / 401

  1. Начисляване предоставянето на ваучери

602/421

  1. Фактическо предоставяне на ваучерите

421/509

  1. Ако в 30-дневен срок от изтичане на срока на валидност на ваучерите, работодателя може да иска да ги замени с нови

509 / 509

  1. При напускане на лице, получило ваучери напусне предприятието, на които няма право поради определени обстоятелства /дисциплинарно уволнение и др./

602/421 – /със знак –/

421/509 – /със знак -/

  1. При бракуване на ваучери /загубване, изпуснат срок/

609/509

  1. При връщане на ваучери за храна на оператора

411/509

  1. За върнатата сума от оператора

503/411

В края на годината ваучерите за храна се инвентаризират по общия ред.

Работните заплати са свързани с разходи за осигуровки и данъци, които носят допълнителна тежест върху бюджета на фирмата. Този проблем би могъл да бъде разрешен с използването на ваучери за храна като форма на възнаграждение. Спестените средства за един служител са 25.22лв. на месец, а на годишна база за един служител са 302.64лв. При пет служителя – 1513.20лв.

Leave Comment