Полагат ли се командировъчни на собственици на фирми, самоосигуряващи се лица – шофьори за международен превоз?
Съгласно разпоредбите на чл.2 ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина се определя, че командировката в чужбина е изпращането на лице за извършване на конкретна служебна работа по нареждане на съответния командироващ орган.
На командированите служители се изплащат компенсации за допълнителни разходи, с които е свързано осъществяването на командировката – пътни, дневни и квартирни разходи. Тяхното предназначение е да възстановяват на работника финансовите разходи за командировката. По отношение на шофьорите при международен автомобилен превоз съгласно чл.32 ал.1 от НСКСЧ , единната ставка на полагащите се командировъчни пари се обрързва с изминатите километри и други специфични показатели /като предвижване с ферибот/. За един ден командировка се зачита изминаването на 400 км. съгласно Регламент 561/2006 на ЕО.
Съгласно чл.33 ал.1 то ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за командировка на физически лица, като едно от условията е физическото лице да е в трудови правоотношения или наети по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи.
По смисъла на разпоредбата на §1т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ извън трудови правоотношения са тези, извън посочените в §1т.26; 28 и 29 на ЗДДФЛ, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице. НАП отрича, че отношенията на самоосигуряващият се собственик, който е и собственик на капитала на дружеството, не са извънтрудови правоотношения, следователно в тези случаи те трябва да бъдат трудови.
Съгласно §1 т.26 ” и ” от ПР на ЗДДФЛ правоотношенията независимо от основанията за възникването със съдружници и член – кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 % от капитала на АД , за полагане на личен труд в дружествата в които са съдружници или акционери са трудови правоотношения .
С решение на общото събрание на ООД или решение на собственика на ЕТ или ЕООД в писменна форма, поради производствена необходимост и недостига на оборотни средства за материали и транспортни разходи води до невързможност на наемане на лица по трудов договор като шофьор. И поради тези причини съдружника се задължава да полага личен труд във фирмата . За реализация на транспортна услуга се сключва изънтрудовоправоотношение / граждански договор/ със самоосигуряващото се лице се възлага извършване на съответната задача и в качеството на изпълнител се отчита за извършената работа. В заповедта за командировка се посочва номера и датата на решението както и номера и дата на гражданския договор.
Такова лице има качеството на съдружник по ТЗ, когато участва в съдружието , като ипълнител и наето лице е по смисъла на ЗЗД/ граждански договор/ и КТ / договор за управление и контрол/ и по ЗДДФЛ / личен труд / и сътветно трябва да има решение на ОС или управителя за личен труд по ЗДДФЛ и Г.Д по ЗЗД за конкретните услуги.
