Предприемачеството е процес на стартиране на ново предприятие или обновяване на вече създадено. Отнасяме го към икономическите дейности , но те са сложен социален, икономически и психологически феномен. Предприемачът е работодател, който регистрира индивидуално или в съдружие собствена фирма. Поради разбираеми икономически причини свързваме предприемаческите функции най-вече със сектора на малките и средни фирми познати като дребен бизнес.
Предприемач е човек, който извършва предприемачество – поемане на нова иницатива с цел печалба и развитие. Думата произлиза от предприемам нещо , тоест започвам да се занимавам с нещо.
Ролята на предприемачеството е фундаметално важна за развитието на икономиката. Предприемач всъщност е всеки който, излиза на пазара продавайки или купувайки стока или услуга не за собствена употреба, а с цел печалба. Това са икономически агенти , който поемат отговорност и риск да използват оскъдните ресурси и средства за производство , за да печелят.
Наличието на печалба доказва успешен залог на предприемача. Тя е неговата награда и следва да бъде съизмерима и да надвишава лихвените проценти в икономиката. Тоест доходноста , която щеше да получи, ако бе инвестирал капиталите и усилията си другаде.
Ролите на „преприемач” и „капиталист” често се смесват, като хората с идеите участват в реализацията , поемайки и финансов риск и обратно – инвеститорите търсят начини да влияят на управленските и производствените процеси.
Провала, неуспеха и фалита са част от ежедневието на хиляди предприемачи всеки ден. Трудно е да си предприемач – малко хора знаят отговора, защото малко имат куража да опитат.
В съвременния свят , не малко значение за развитието на икономиката е така наречения „ Аутсорсинг” . Едно от най – разпространените определения, които описват понятието е „ Поверяването на фирмени функции и дейности на външни изпълнители” . Дали ще визираме счетоводство, финанси, човешки ресурси, техническа поддръжка, обслужване на клиенти, които да бъдат поверени за изпълнение на външна фирма.
В много случаи, предприемачеството се свързва с така наречения малък бизнес или създаването стартъп. Стартъпът е компания, създадена за да расте бързо. Това, че дадена фирма е новосъздадена , не я прави стартъп. Нито пък, е задължително стартъпът да се занимава с технологии , да прави рискови инвестиции или да бъде придобит. Единственото основно изискване за да се нарече една фирма „ стартъп” е потенциала за растеж.
Години наред инвеститорите по света смятат стартъпите за по-малки версии на големите компании, но това не е така, защото има огромна идеологическа и организационна разлика между стартъп малък бизнес и голяма корпорация.
Според някои големи предприемачи стартъпът е „ временна организация”, създадена да търси повтаряем и скалируем бизнес модел. Този стартъп търси не само да докаже своя бизнес модел , но и да го направи бързо , по начин който ще има значително влияние върху актуалния пазар , което ни води и до първата голяма разлика м/у старъпа и малкия бизнес.
Скалируемият стартъп има намерението да стане голяма компания. Основателя на скалируем стартъп не иска просто да бъде свой собствен шеф, но иска да превземе вселената. Още от първия ден неговото намерение е да разрасне своя стартъп в голяма компания. Това е в голям контраст с дефиницията за малък бизнес, която го описва като независимо притежаван и опериран бизнес, организиран с цел печалба и недоминиращ в своята област. Намерението на основателя на стартъпа е да размести пазара с мащабибируем и въздействащ бизнес модел, докато намерението на собственика на малък бизнес е да бъде шеф сам на себе си и да си намери място на местния пазар.
